Остарей с мен…
Сякаш, че живея в сън
от който не се събуждам.
Обаче всичко е реалност,
една сбъдната мечта.
Главата ми върху раменете ти,
косата ми между пръстите ти,
очите ми са върху твоите, както
сърцето ти спи в моето, както
ръцете ми обгърнати от твоите
и устните ти преплетени в моите…
и както душата ми обвита е в твоята-
настаних се и заспах сън събудена.
Щастието ни не се описва в редовете,
като деца, чиито хвърчила са мечтите…
Един за друг сме, любов моя…
И никой не ще ни раздели…
А трудните времена ще отминат…
Но остарей с мен, остарей с мен…
Живота си върви ли върви…
Но за нас времето е спряло…
И нищо не ще ни раздели…
Но остарей с мен, остарей с мен…
© Лили Вълчева All rights reserved.
