Остава само ти да си простиш
Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник,
замръкнал за минутка в моя сън,
дали пред прага на човешкия си заник,
уплаши се че тъмно е навън?
Вперил погледа си като във икона,
за мъничко остана само по душа,
потопила се дълбоко в спомена,
когато в нея имало е светлина…
И после тръгна понесъл бремето
на съвестта, която трябва да приспиш,
дали разбра - простих ти непростимото?
Остава само ти да си простиш …
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
