Оставам!
Дори и не помислям да замина,
харесва ми таз дивна красота.
Не искам в дяволската им чужбина,
оставам в своята страна!
Навярно тук ще имат нужда
от мен, от крехкото ми "аз".
Болка да целя, макар и чужда,
да давам рамото си в труден час.
Опитвам се да обещая
пред себе си и пред света,
че гордостта ще обуздая
и суетата ще смиря.
Така оплюти, тъжни, изтерзани
скитниците тук ще се завръщат.
Завземат ли ги стари рани,
болките ще трябва да загръщам.
Било е вторник 18.07.2000 г.
© Мери Попинз All rights reserved.
