Оставане
Аз съм всяка тиха уличка,
всяка малка пейка за гости,
романтична, кротко изчакваща,
под дъжда мокра до кости.
Аз съм всяка светулка проблясваща,
знака ръждясал „Предимство”,
недоизказоност, неизмечтаност,
тъмнооко босо детинство.
Аз съм къдраво лято, солено,
потреперващо в морска прегръдка,
чуй ме в песен на чайка, далечна,
и отпий от тъгата ми глътка.
Аз съм всяка тиха уличка,
по която рядко минаваш,
но когато поседнеш пред прага ми,
с часове там оставаш.
© Пламена Троева All rights reserved.
