Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив,
той потулените тайни ще разкаже.
Бе вилнял на воля, непокорен, див –
непознати пътища ще ми покаже.
А накрая ще открия извор чист
и по жилите му ще вървя – надолу.
Там, където грейне блясък най-лъчист,
ще е знака, че душата ти се моли!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
