Оставих си шепа забрава
Оставих си шепа забрава
Вяра…
Вяра ли, искате? С нея ще продължите смело напред.
Надежда…
Надежда ли, търсите? Всеки нуждае се да я има поне за ден.
Любов…
Любов ли, не стига ви? Ето, вземайте моята. Давам я от сърце.
Имам и спомени пълни със обич и такива, които много болят.
Вземете ги моля, подарявам ви всичките!
Дано ви зарадват, на мен ми не трябват. Тежат ми в сърцето, но пък са истински.
През тези години, устояха на бурите. Съхраних ги някак, сега ги вземете.
Ще стигнат за всички. С добро ви ги давам. Моля ви, само пазете ги чисти!
Събрала съм в тях обич, не я разпилявайте. На който е нужна, просто му давайте.
За мен ли?...
Оставих си само шепа забрава. Друго не искам, щом него го няма.
Няма я Вярата, нито Надеждата щом любовта ни - разпиля се в нищото…
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
