LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Nov 7, 2006, 4:01 PM

Оставиш ли се в този плен 

  Poetry
634 0 9

По-ниско съм от пролетна трева

и по- високо от звездите,

ту буйна като придошла река,

ту огън под жарта притихнал.

 

Уж радостна съм, а тъжа,

изгарям тръпнеща от мраз

и жадна съм като пресъхнала река,

а извор съм бездънен аз.

 

 

А ти какво си...Ти какво:

в гальовна нощ самотен крясък,

изгубено във полета крило,

оставило се на попътен вятър,

 

което в свойта слепота

отказва да потърси в мен жената,

даряваща ти свобода,

чрез обичта си необятна.

 

Оставиш ли се в този плен

без жажда  да дариш и без потребност

превръщаш себе си във тлен

без бъдеще и без човечност.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??