VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Oct 28, 2010, 7:13 PM

Оставяш ме... Нали?

  Poetry
2K 0 47

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  О  С  Т  А  В  Я  Ш    М  Е . . .    Н  А  Л  И ?

 

             _________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Оставяш ме, нали?

                                  Не! Не ме боли...

                                  И не можеш ме разплака.

 

 

 

 

                                  Просто дъжд ръми.

                                  И светулчици блещукат в полумрака.

 

 

 

 

                                  Нявга бяхме ли щастливи?

                                  Може би...  

                                  А дали?

 

 

 

 

 

                                 Колко тръпна нежност. 

                                 Скрита в думи неизказани.

                                 Които ти нашепвах само със очи.

                                 И милвах с пръсти синята ти лилия.

 

 

 

 

                                 Защо случи се така?

                                 Знам...

                                 Било е писано!

 

 

 

 

                                 Да минем по два различни моста. На една река.

                                 Свели взор. Все още влюбени. Ала орисани...

                                 На вечно разминаване. Като срещуположни влакове.

                                 Колкото и всъщност съдбовно да се привличахме.

 

 

 

 

                                Вече тръгваш си... Нали?

                                И пак оставам сам.

                                Не! Не ме боли.

                                А отново чувам Ангелското Песнопение.

                                И шума на Белите Криле...

 

 

 

                                Само дето проклетият му дъжд все така си вали.

                                А светулчиците вече не блещукат в полумрака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                Ето...

                                Виждаш ли, че ме разплака?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.                     

 

 

                                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0