VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
28 окт. 2010 г., 19:13

Оставяш ме... Нали? 

  Поэзия
1658 0 47

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  О  С  Т  А  В  Я  Ш    М  Е . . .    Н  А  Л  И ?

 

             _________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Оставяш ме, нали?

                                  Не! Не ме боли...

                                  И не можеш ме разплака.

 

 

 

 

                                  Просто дъжд ръми.

                                  И светулчици блещукат в полумрака.

 

 

 

 

                                  Нявга бяхме ли щастливи?

                                  Може би...  

                                  А дали?

 

 

 

 

 

                                 Колко тръпна нежност. 

                                 Скрита в думи неизказани.

                                 Които ти нашепвах само със очи.

                                 И милвах с пръсти синята ти лилия.

 

 

 

 

                                 Защо случи се така?

                                 Знам...

                                 Било е писано!

 

 

 

 

                                 Да минем по два различни моста. На една река.

                                 Свели взор. Все още влюбени. Ала орисани...

                                 На вечно разминаване. Като срещуположни влакове.

                                 Колкото и всъщност съдбовно да се привличахме.

 

 

 

 

                                Вече тръгваш си... Нали?

                                И пак оставам сам.

                                Не! Не ме боли.

                                А отново чувам Ангелското Песнопение.

                                И шума на Белите Криле...

 

 

 

                                Само дето проклетият му дъжд все така си вали.

                                А светулчиците вече не блещукат в полумрака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                Ето...

                                Виждаш ли, че ме разплака?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                2010 г.                     

 

 

                                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много болка,и много красота! Истинско!!!
  • а ти разплака мен...
    тъжен, чувствен прекрасен стих, Виктор..
  • И ти извинявай, Петя!
    Поздрави...
  • Извинявай! Не съм искала да те засегна! Просто стихът е силен и ми навя спомени!
    Поздрави!
  • Наталия,Надя - благодаря ви много!
  • !!! (без думи съм)
  • Благодаря ти, мила Ели!
    Невероятни слайдове твориш по моите скромни стихове. Поразен. Респектиран. Вдъхновен съм...

    Здравей и БЪДИ !!!
  • Какво повече да добавя, освен, че обожавам всичко, написано от теб. Благодаря ти за ВСИЧКО!
    А ето тук, може да видят всички, поредната ти разкошотия, облечена в дрешка от мен:

    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-980482
  • Благодаря ти, Агоп!
    Ценя много мнението ти...
    Бъди !!!
  • двата моста може и да се съберат някъде....
    дано...!

    поздравления за чудесния стих, Виктор!
  • Благодаря ти, Велика Ники!
    Честит да бъде и за теб...
  • честит празник
  • Благодаря, Енена, много...
    Казано е: Душата се умива със сълзи!
    Пречистила си се, мило Момиче.
    Здравей !!!
  • И мен ме разплака..дьжда...
  • Благодаря ти много, Джуди!
    Развълнува ме...
    Бъди !!!
  • Прекрасно и истинско!
    Докосна ме!
    Аплодисменти!
  • Благодаря, Стенли, Любо!
    Права си, Стенли - Човек не бива да се заседява прекалено дълго в Тъгата,защото може да изпусне "Птиченцето"...
    Любо, Приятелю, направи ми най-големия комплимент!

    Здравейте!!!
  • Eх Вик.... разплака колко ли души познали себе си...удряш на място приятелю...слънцето свети....благодаря и топли поздрави!!!
  • Вземи най-хубавото за спомен и продължавай напред!Всеки край е ново начало!Усмивки!
  • Младенецо, възрастта не е сбор от сезони, а от преживени и
    изстрадани Мъдрости. Ти може да си на 17, но по опитност и зрялост да
    се чувстваш на 117. Важното е, че Сърцето не остарява!

    Ще се наложи и аз да ти благодаря...
    Бъди, млади Приятелю!
  • Викторе... въпреки че са ми малко годините - в такава ситуация съм,че стиховете ти я описват много точно...Отново ще се наложи да ти благодаря...Трогна ме!
  • Благодаря ти, скъпа Приятелко,
    за многозначителния... коментар!

    Здравей !!!
  • !!!
  • Добра нощ, Яна!
    Благодаря ти за коментара и съпричастието.
    И лирическият ми герой сигурно го приема само като "уловен миг".
    Но миг, който води след себе си един неизбежен Край.
    Хубавото на всеки Край, е че след него винаги идва ново Начало!
    Без значение дали Тук или "ТАМ НЯКЪДЕ"...
  • Това е една тъжна вечер,когато ти се струва,че е дошъл краят,но не е!!!!Има нужда от такива за да ценим повече това което имаме!!!!!Много ми хареса,но го приех като уловен миг,а не като ситуация-развръзка-край.
  • Поздравена бъди и ти!
  • не се бях сетила за това, благодаря за разяснението

    поздрав!
  • Благодаря ви от Душа и Сърце, скъпи Роза, Вилдан, Ники, Пепър.
    Пепър, по времето на "Тримата мускетари" са жигосвали със СИНЯ ЛИЛИЯ на
    рамото блудниците. Спомни си за Милейди.
    Благодаря ви на всички за прочита и коментарите.
    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • добре написано, хареса ми

    само синята лилия не ми се връзва
  • .....красива работа...четох още вчера, но явно съм била на работа щом не съм споделила...впечатленията си...чудесно описание на раздялата...тъжно и за сметка на това истинско...
  • Драматично!
  • Много чувствено.
    Поздрав, Виктор!
  • Приятелю Илко - благодаря ти много за вникването и поздрава.
    Здравей и ти!
    Ева - съжалявам...

    Бъдете и двамата !!!
  • ...
  • Благодаря ти много, Искра, за това, че ти допадна скромната ми творба.
    Здравей !!!
  • Харесах!
    Поздрав най-сърдечен!
  • Благодаря ти, Жарко Момиче! Следполунощно бъди поздравена и ти...
    _____________________________________________________________________

    Приятелю Христо, да кажа, че ме озадачи твоя опит за коментар, означава направо да ти направя комплимент. Да ме прости Сароян, но си пръкнал "нещо, като нищо друго на света". Жалко, защото поезията ти е скопосна. Дори много! За разлика от критичните ти напъни.

  • Когато за нещо, вече отминало, не те боли, то бързо избледнява, а след това и изчезва, оставяйки, ако въобще, някаква нищожна следа от стара драскотина, която не те боли, а може въобще и да не помниш как и кога се е появила.
    Да, ще кажеш, че това е особен поетичен похват, че ти никога не си забравял, че винаги те е боляло, че не си искал, а и не си могъл да забравяш и т.н.,но... просто не се е получило, поне такова е моето лично чнение, което, естествено, в никакъв случай, не искам да налагам.
    Накрая: Или си забравил или не и няма защо да се търсят дълги и излишни обходни пътищаа за обяснения.
    Виж, има случаи на такъв начин на израз, но те са на съмсем длуго ниво. Съжалявам, по -добре да ти кажа в прав текст и то с най-добри чувства, отколкото изкуствено да ръкопляскам.
    Що се отнася за останалото, спокойно мога твърдя, че имаш възможност да напишеш прекрасни стихове, част от които няма да закъснеят и тогава никак няма да ми се свиди да те аплодирам.
  • Може и да си права, Водице!
    Благодаря ти, че намина...

    Здравей !!!
  • Разминаването придава по-голяма сила на любовта...
    Поздрав!
  • Роси, Беа, Виконте, Приятелю Ачо, Ивон - с признателност!
    Боби, този въпрос го отправи не към мен, а към лирическия ми герой...

    Здравейте !!!
  • Хареса ми!С поздрав, Виктор!
  • Разплакваща тъга е стихът ти, Вик!
    Оставя следи...
    Благодаря!
  • Браво мн е добро
  • Тъжни стихове, Виктор...
    Поздрав!
  • Галя, Руми, Сеси - благодаря ви!
    В момента нищо друго не мога да ви кажа, макар че много искам...
  • "Било е писано!Да минем по два различни моста. На една река." - изтръпвам от думите ти! Толкова са истински! Пишеш много силни стихове! Поздравления, Виктор!



Предложения
: ??:??