Острови в душата - 23
Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи.
Животът съдник бе и обвинител.
Присъдата му тежка тя получи
и строгият съдебен изпълнител,
помилвал само тялото нещастно,
душата бе осъдил на каторга.
"За грешките ще плащам, туй е ясно.
Но как далеч от Поли аз ще мога
да дишам и да бъда още жива?" -
в главата тези мисли се въртяха.
Но всички пасажери да отиват
към самолета вече призоваха
и сякаш механично нещо в нея
краката ѝ задвижи по команда.
Забравила отдавна да се смее,
излезе на летищната веранда.
А после дълго гледа отвисоко
как като птица от гнездо отлита,
не знаейки какъв ще бъде срока,
страхувайки се себе си да пита.
. . .
Морето бе изплашило Момчил и
той цяла нощ въртя се сам в леглото.
Росица на ръба на свойте сили
се чувстваше и тъжна бе, защото
усещаше, че скъпа ѝ и Поли,
живота си рискува тя за нея,
но шиповете в съвестта наболи
ѝ пречеха в мечтите да се рее.
Лицето бе видяла на Гергана,
в душата да надникне бе успяла.
И чувстваше – за нея оправдана
бе майката, след ада оцеляла.
А Поли още спеше във леглото,
от страх завита плътно до лицето.
И преживяваше в съня теглото
на водния кошмар, смразил сърцето.
Баща ѝ тихо в стаята надникна
и случката отново го нападна...
Минути на уплаха в него бликнаха
и ужасът в ума отвори рана.
Вратата дръпна той и към Росица
съзнанието тайно го повлече.
Уж крехка, а решителна женица
оказа се, разбрал го беше вече.
Почука на вратата и я гушна,
не беше нужно нищо да говори.
След малко само тихо и прошушна:
- Ще помня аз какво за Поли стори!
Жената този път не го отблъсна,
усети се в жадувана прегръдка
и не намери воля да прекъсне
магичността, по-силна и от пръстен.
. . .
Седяха на брега скалист, но трудно
отваряха душите да обшуват.
Страхът ли бе надеждите прокудил
или страстта събудена бушуваше
и търсеше като водата луда
корито и в скалата да направи?
Трептеше между тях една възбуда,
но знаехо по-трудно, че ще става
да спреш ония стъпки там накрая,
до онзи ръб на болката в душата.
"Да литнем ли?" - се питаха незнаещи.
"Но как, когато няма ги крилата?"
Загледана във синята безкрайност
и с две ръце обвила коленете,
Росица като майка всеотдайна
опита пак да защити детето.
- Почивката ни свършва. Ти Момчиле,
във сряда с Пори в своя път ще тръгнеш.
Момичето ми стана много мило,
усещаш го, не мога да те лъжа.
Но виждам страшна пречка помежду ни.
Не знам какво с Гергана ще решите.
Защото имаш рожба, си принуден
да ѝ простиш и пак да се сдобрите.
Като гюллета тежки, тези думи
улучиха и двамата в сърцето
и мъка настани се помежду им,
нашари с отчаяние сърцето
на таткото, заставен да избира.
- Защо е нужно да ме уващаваш?
Не чувстваш ли, че просто колабирам
от думите, които ти ми казваш?
- Не се сърди, а помисли разумно.
Единствено със майка си щастливо
детето е. Нима не е безумно
да тръгнеш ти към връзка похотлива?
- Това ли мислиш в мен, че се разгаря?
Не вярваш ли във искрените чувства?
Аз мисля, че съдбата ни отваря
възможност нова. Не с фалшиво лустро,
а обич, преживяла самотата,
събрала сили с всичко да се бори.
Ти вече си надникнала в душата.
Надеждата в кафез ли да затворя?
Да ставаме, детето ми ме чака.
Не знам с какво Гергана те уплаши...
По-страшно е, щом сам избираш мрака
и скубеш този кълн в сърцата наши.
Подаде ѝ ръка да се изправи,
но не прегърна като мъж Росица.
Душата ѝ привидно бе корава,
ала в окото заблестя сълзица.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Рано е да си давам сметка, още съм в окото на бурята – разбирай във вихъра на сюжета. Но и това ще стане, нека се отдалеча малко от героите си и от техните съдби, за да бъде реалистичен погледът ми, Наде!💋
-
Не знам дали ти, която се оставяш героите ти да те водят, си даваш сметка какво си написала? Не толкова, а три пъти по толкова бих прочела.
-
Лиди, не се впуснах в излишни подробности за миналото им, защото мисля, че категоричната позиция на бащата и детето е показателна за преживяното от тях. Целта ми е да градя бъдеща връзка, колкото и трудна да е тя. Дано успея в това, с което съм се захванала!🥰
Влади, благодаря за аргументирания поддържащ коментар, в който не пестиш похвалите си към мен! Много мило ми стана от думите ти! Жив и здрав бъди!👍😃 -
Поемата завладява и с поетични образи, и с майсторството на авторката да пресъздава в ювелирно стихосложение идеята на творбата. Браво, Мария!
-
Добри образи изграждаш. А аз все се питам с какво толкова Гергана е отблъснала детето си, та то така я игнорира. Ще чакам развоя, който ще ни предлогиш.
-
Това продължение набра бързо почитатели. Радвам се, че и ти си сред тях, Петя!😍Ще бъде положителен знак за мен, ако те виждам да следваш развоя на събитията и в следващите части!👍
-
Реших да прочета последните няколко части наведнъж и резултатът си заслужаваше. Наистина успяваш да предадеш много силни емоции и да държиш читателите в напрежение през цялото време. Толкова хубаво описваш, все едно се прожектира филм пред мен. Браво.
-
Скити, старая се да надникна в тези страдащи души и да покажа какво се случва в тях. Надявам се да го правя правдиво, уча се още да разчитам трепетите и мислите им. Твоите похвали ме ентусиазираха да продължавам в тези си търсения. Благодаря ти, миличка!💖
-
Потръпнах... Много добре ни разкриваш душите на героите и ни въвличаш в техните преживявания!
Поздрав, Мари! -
Появи ли се триъгълник, винаги има ощетени и страдащи. И на мен ми е трудно да взема страна, макар че клоня повече към разумната и отговорна Роси. Ще видим накъде и в каква посока ще ме отведат героите ми, аз напълно им се подчинявам, Ники! Хубава неделна вечер ти желая!🥰
Тони, дилемата е наистина голяма, дано се разреши по-скоро и детето е щастливо от развръзката. Прегръщам те, мила!💖 -
Да, явно избора е голям за всички.
Според мен Гергана заслужава прошка и да може да е близо до детето си, но любовта на Момчил Роси я е заслужила изцяло.
Но това е само мое мнение, ще оставя героите да се справят сами.
Отново разтърсваща част, Мария, поздравления! -
Съдбовен избор се очертава?
И страдание, и от двете страни!
Дали Гергана, или Роси все някоя ще страда?
Интересно ми е-коя от двете ще пожертва себе си и ще преглътне болката си!
Едно дете-не бива да е далеч от родителите си, от друга страна като няма химия и разбирателство?
Трудна дилема и решения!
Поздрави, Мери!
Чакам развоя на събитията!
💗💗💗 -
Не само в името ти има светлина, ти я подаряваш и на мен, Светле! Искрено ти благодаря, че го правиш! Пак ще те очаквам, но вече чак във вторник!🥰
-
Много силна част. Поздравления, Мария! Няма да мъдрувам, ще чакам продължението.
-
Този път ви подарих като почетни читатели една много дълга част, която вие ще изчетете за минути, а аз творя близо два дни. Но нали остава още малко до финала, реших да бъда добричка.🥰 Радвам се, че ти Миночка и ти Светулче посрещнахте това продължение! Надявам се да го орисате с добри очи за още по-широк читателски интерес! Благодаря, че сте тук!💖
-
".....този път не го отблъсна,
усети се в жадувана прегръдка
и не намери воля да прекъсне
магичността, по-силна и от пръстен."
Вече нямат сили да слушат разума, съдба. 🍀 -
Започвам да се натъжавам от избора, който трябва да се направи. Поставяш много сериозни въпроси, Мария! Силно се надявам, любовта да победи! Ще чакам развоя на събитията!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
