Момчил от вчера беше неконтактен,
дори със Поли трудно той говори.
Видя, че Роси сришом пак е плакала,
душата му безмълвно се затвори.
Разбираше упорството у нея,
подбудите и мислите ѝ чисти.
Тя само с поглед можеше да сгрее
тъгата в него, стига да поиска.
Усещаше, че я познава вечно
или са били в друг живот те двама.
На чувствата стремежът бързотечен
бе утаил в сърцето му голямо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up