Острови в душата - 26
Момчил от вчера беше неконтактен,
дори със Поли трудно той говори.
Видя, че Роси сришом пак е плакала,
душата му безмълвно се затвори.
Разбираше упорството у нея,
подбудите и мислите ѝ чисти.
Тя само с поглед можеше да сгрее
тъгата в него, стига да поиска.
Усещаше, че я познава вечно
или са били в друг живот те двама.
На чувствата стремежът бързотечен
бе утаил в сърцето му голямо
една любов, притихнала с години,
жадуваща да бъде подарена.
Той знаеше, че може да изрине
мечтите до прашинката стопени,
за да започнат двама те начисто
с жената, днес застанала на пътя.
И затова се втурна поривисто
към жаждата за щастие запътен.
Ръцете си бе сложил под главата
и гледаше нагоре към тавана,
оплетен в тези мисли за жената,
която от съдбата бе избрана.
Но после се унесе в сън и стана,
когато и Полина се събуди.
С надежда пред вратата ѝ застана,
че не отвори Роси се зачуди.
Помисли, че е слязла до морето,
но беше време вече да се връща.
Направи и разсипа той кафето,
очаквайки я пак да дойде в къщата.
Дори филийики пържени направи,
гарнирани със сладко от смокини.
Жената бе решила да се бави
и да изнерви сякаш домакина.
Излезе в коридора и вратата
на стаята отворена, че зее
видя, а там хазяйка грубовата
се тюхкаше, но без следа от нея.
Усети как кръвта нахлу в главата
и той разбра, че тръгнала е вече.
Избягала от него бе жената
и автобус я бе отвел далече.
"Тя можеше това, че е решила
на мен да каже, а избра да бяга!"
Емоцията буря бе извила
в главата и започна да го стяга
онази болка, стреса разпознала,
забравена от близо две години.
Той лесно преоткри я. Бе се свряла
у него, а че тя си е заминала
си мислеше със чувства защитени.
Сърцето му отново бе разкъсано,
надеждите му бяха похитени
и изгорена връзката им къса.
. . .
- О-хо, каква закуска си направил! -
възкликна Поли и Момчил прегърна.
- Защо ли леля Роси се забави
ще разбера и двете ще се върнем!
Но още не изрекла тези думи,
усети тя, че нещо се е случило.
- Почакай, дъще, и бъди разумна!
Почуках на вратата ѝ заключена,
не ми отвори никой, а пък после
научих аз, че Роси е заминала...
Не ми задавай никакви въпроси!
С учудване Полина беше зинала
и нищо не можа да отговори.
Посегна към закуската, но стана
и в стаята си после се затвори.
В душичката ѝ също зейна рана,
защото се привърза към жената
и ласката ѝ майчина усети,
а напоена беше той душата,
че избуяха кълнове посети.
. . .
Росица, на седалката си свита,
пътуваше, когато телефонът
ѝ извъня и глас един попита:
- Не вярвах да натиснеш ти бутона,
но ми кажи дали не съжаляваш,
че тръна си от нас така внезапно?
Ти мислиш справедливост, че раздаваш,
но знам, че болка тебе е захапала...
Въздъхна само тихичко жената,
сълзите си по бузата изтрила.
- Момчиле, нека пощадим душата.
Пожертвах чувства, но така решила
отдавна бях, да е щастлива Поля.
Говорехме и ти това го знаеш.
Преборих се със себе си и воля
от тебе искам също да покажеш...
Сега затварям и не ме търсете.
Надявам се – ще бъда аз разбрана.
А споменът за тези дни ще свети
и, знай, че скъп за мене ще остане...
Момчил удари яростно стената,
разбрал, че със съдбата се боксира.
Сърцето му разплакала, жената
самотен остров в него инкрустира.
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще се чувствам щастлива, ако и пред вас – читателите – събитията се редят пред очите ви като на филм! Това за мен ще е знак, че съм добър стихо-разказвач.🥰 Емоционален и обагрен с усмивки да е денят ти, Скити!💋
-
Много е вълнуващо, Мари! Така умело и майсторски поднасяш случващото се, че за пореден път преживявам всичко с героите ти... Финалът е прекрасен!
-
Права си, Лина, няма хубаво лесно в този живот. И упоритост трябва, и последователност, за да стигнеш целта си. Който ги е възпитал в себе си като качества, ще успее. Радвам се, че пак си тук!🥰
-
Нищо хубаво не се постига лесно. Така е с всичко в живота. Поздравления, Мария! Очаквам продължението.
-
Имаше една приказка: "Който не иска – намира причини, която желае – търси начин".
-
Така си пропиляваме живота, измисляйки си оправдания, причини...
-
Щом и читателите ми искат да продължи така развоя на събитията и смятат това за естествено и най-добро за героите ми, на мен не ми остава нищо друго, освен да се подчиня. С написаното току-що аз все едно издавам какъв ще бъде финалът и ви лишавам от тръпката на неизвестността, но се надявам да намеря някакви по-кратки сюжетни линии, с които да я запазя до някъде във ваш интерес. Да знаеш само как ти се радвам, Ники!🥰
-
Повече от чудесна поредица, Мери!
Макар минорната нотка тук, усещам накъде вървят нещата!
Накрая ще ги събереш, а може би ще има изненади?💗💗💗 -
Днес, обаче, само с теб си разменяме коментари, Тони. Може би тази лятна горещина се наслага у всички ни и ни води към ленност. Но съм така щастлива от всяка твоя дума, с която даваш оценка на труда ми! 🥰Затова ти благодаря с прегръдка и от цялото си сърце, скъпа!🌹😘💖
-
Романа ти точно затова е ценен, защото цялото действие пресъздаваш в стихотворна форма. Всъщност има два начина, по които може да свърши тази история - да се съберат, или както нелогично се случва в живота - да не се съберат. Но и в двата случая е ценно как си описала състоянието им, постъпките и действията им. Затова си препрочитам обикновено поне по два пъти, за да се насладя на твоето майсторство. Не мисля, че всеки творец би могъл да се справи толкова успешно, но ти успявяш. За което те поздравявям.
-
Признавам си, че не е лесно да развиваш и надграждаш образи на герои, особено, когато това е в стихотворна реч. Но се стремя и ги слушам, оставила съм се те да ме водят. Преди да напиша следващия куплет, аз вече съм го видяла като на сцена пред очите си и този акт на оживяване в съзнанието ми намирам за много интересен, но и необясним. Движа се със скорост десетина части преди вас и вече тъгувам, че това творческо пътешествие свършва, Тони. Дано тези, усетили остров в душата си, имат желание да прочетата романа до края!💖
-
Тази част ме натъжи, но обещах да бъда търпелива. Всеки един от героите заслужава любов и щастие, но за тях може би е нужно да се бори. Импулсивните действия не са добро решение.
Ще изчакам да размислят и разумно да се справят с така интересната ситуация, от това зависи живота им.
Прекрасно пресъздаваш душевното състояние на героите си, Мария. Чакам продължението.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
