Освободената
Бял гълъб в шепи държа
и попивам от духа му на птица,
свободна съм в мислите си на
въздух
и полети без очертания,
духът ми бе затворен в бутилка,
в която сама сипвах отрова
и се разпадах на атоми,
докато не счупих стъклото
с красив ум и свободно сърце
и не литнах при птиците.
Все още кръвта ми изтича на
капки
и парчетата стъкло ги вадя
без пръсти,
но спря да ме боли като
за умиране.
Очите ми са сини и в синьо
се разтваря,
обичам въздуха и кислорода
на глътки,
летя и падам и отново се
издигам,
защото искам да бъда птица.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Хубаво е, Ваня!
