Сълза прегръща и полага си глава
остригано детето в белези и рани,
на грубите си майчини бедра
с които се изхранва тя и него храни.
Покрити с бельо от бял сатен
пропити с аромата на не скъп парфюм,
с мирис на клиент от похот запотен
желание посели в замъгленият му ум.
Със тях тя утолява нощем страсти
и животинският нагон на господа,
които води в парковите храсти
и стоновете им дарява на нощта. ...