осъмнахме неканени
Родихме се преди Адам и Ева,
когато ябълката беше кисела -
в смокинов лист
измислихме поема
с метафори в преиначени истини.
В окапалия цвят на колебанието
от упреци
направихме гнездото си,
с увисналите сълзи на мълчанието
на любовта завършихме писмото.
Откъснати сме –
две парчета глина
от калната утроба на земята,
които нямаха търпимост
да преплетат
душите си в съдбата.
Като ония две
страни от медальона,
когато е разтворен
сме еднакви – във пурпурно червено
все се молим,
да съберем сърцата си обратно.
Дали светът ще ни приеме...
Осъмнахме разголени,
неканени...
(Когато беше вече време
в събуждането на зората да ни няма)
© Дакота All rights reserved.
