Осъмване
Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно.
И още по-далечна ти се струвам.
Но ти държиш, нали? Да ти го кажа?
Защо се случи? Беше тиха лудост.
И тази лудост пламна на етажи.
Растеше от представите за смисъл,
до покрива на дракон заприлича.
А ние - две човечета от писък,
видяхме как животът ни изтича.
Едното се измъкваше случайно,
подпирайки венеца на страха си,
а другото гасеше всеотдайно,
пожарите с ръцете и с дъха си.
Сега не питай. Даде ли ми всичко?!
И струват ли си белези от обич?!...
Заравяй пръсти в рошавите плитки.
Осъмваме. И нека ... да се молим.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бръкна ми в душата, Силве!... Разплака ме на финала...
-
Ради, много си мила, благодаря ти!
Доче, благодаря за поетичния коментар!
Хубав празник, момичета! -
"И струват ли си белези от обич?!..."
Навярно да! По тях ще си подреждаме
във склада на душата тези спомени,
с които вечно млади да изглеждаме.
-
Велика! Браво!
-
Благодаря ти, Наско! Стискаме очи и скачаме през обръчи, като лъвове 😆, опърлянето е здравословно от време на време. Помага за приземяването.
Извинявай за закъснението, благодаря че си отделил време да прочетеш. -
Внимавайте с огньовете, ей!! И се молета...макар не винаги да помагат Поздрав
-
Дани, благодаря ти от сърце!
-
Много е хубаво, Силве! Емоция, образност, искреност! Поздравления!
-
Благодаря ти много, Ангеле!
-
Силно и докостващо!Поздравления Силве!!!
-
Краси, благодаря ти много!
Наде! И ти мен. Благодаря.
Марианче, благодаря. Радвам се че ти харесва.
Деа, сърдечно благодаря.
🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀
Честит празник, приятели! -
Струват си белезите от обич...
-
Появиш се, отвееш ме...
-
Оо, радвам се да те видя- още по-ранима... още по-силна в своята категоричност. Благодаря за чувствения стих!
-
Здравей и благодаря, Светулче!
-
Съкровено и проникновено за любовта. Поздрави, Силве!
-
Благодаря, Гавраил! Поздрави на морето!
-
Великолепен стих.
Поздравления! -
🍀 🌷 🐞 💐 🌸 💮 🌹 🌺 🌻 🌼 🦋 😘
-
Мария! Като майска роза е присъствието ти. Ухаеш! Благодаря ти, зарадва ме много.
Пепи, липсвахте ми. Чест е за мен! -
Болят спомените за раните. Има болки, които никога не минават, защото никога не се забравят...
Поздравления! -
Силвиииии!💕💕💕💕💕💕
"Едното се измъкваше случайно,
подпирайки венеца на страха си,
а другото гасеше всеотдайно
пожарите с ръцете и с дъха си."!!!!!🌹
Тези парещи истини са взети от живия живот, в който всеотдайността на единия е винаги равна за двама. За да ги има после
заровените пръсти " в рошавите плитки" и обичта да победи! Чудесна Поезия, изписана заслужено от мен с главна буква! Браво, миличка!🤗💕
Аплодирам те!👏👏👏 -
Стойчо и ти мен, прегръщам те. Благодаря.
Иржи ♥️, благодаря ти от сърце. -
Тъжна работа, Силве... Има такива моменти, но аз лично винаги вярвам, че след тъгата идва радост както след дъжда- слънце... Оптимизмът е голяма сила, да знаеш! Предай го на твоята лирическа! Нека спомените бъдат само белези от преживяна обич...А белезите не болят, те само напомнят....
-
Силвия, разплака ме...
Толкова си ранима, че ме препраща болката в себе си...
Но болката е невидима сестра, а жените разбират нещо, което мъжете не всякога искаме да приемем...
Съжалявам, но откакто дойде септември, съм неутешимо искрен!
Както казват хората:"Като си искрен, полага ти се останалото!"... -
Благодаря Ви момичета, радвам се да ви видя отново. Беше хубаво лято. Струва си всеки белег, даже и от острите мидички 😚.
Благодаря, че се спряхте. Благодаря за любими. -
Както винаги.. си страхотна.
-
... "и струват ли си белези от обич" !!!
Добре, че сте следвам, Силви радвам се да те чета отново!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
