Осъмване
Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно.
И още по-далечна ти се струвам.
Но ти държиш, нали? Да ти го кажа?
Защо се случи? Беше тиха лудост.
И тази лудост пламна на етажи.
Растеше от представите за смисъл,
до покрива на дракон заприлича.
А ние - две човечета от писък,
видяхме как животът ни изтича.
Едното се измъкваше случайно,
подпирайки венеца на страха си,
а другото гасеше всеотдайно,
пожарите с ръцете и с дъха си.
Сега не питай. Даде ли ми всичко?!
И струват ли си белези от обич?!...
Заравяй пръсти в рошавите плитки.
Осъмваме. И нека ... да се молим.
© Силвия Илиева All rights reserved.
