Осъмване след плътния думàн
Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал.
Недей превръща в опитна мишена
сърцето ти, в което се кълнат.
Тревата не случайно е снишена,
прегърнала с най-светлия оттенък
чернеещата тежка земна гръд.
Не искай, а бъди, което ти си,
под пластовете от човешки грим.
Дори и пътеводната ти мисъл,
и думите, които си преписал
достигат само хоризонта зрим...
Какво видя до днес под свода синкав –
филм, в който и пробудените спят.
А би могъл, пропукал ечемика,
животът ти - по-малък от прашинка,
да е живот от вечен необят.
23.7.13 г.
МББ
© Милена Белчева All rights reserved.
Пу-пу, вече си имам готов PR екип.
