Осъзната любов

На мен ли сън ми се видя,

в гората в бяло беше и смехът ти там ехтеше,

но теб загубих там и в миг разбрах,

че ти за мене си била

единствената ми любов на света.

Защо така се случи, кога ли ще те видя пак,

под луната да се смееш и с очи блестящи да ме гледаш,

защо това е само сън, а не реалност тъй красива,

но на мен какво ми остава всяка нощ да си пред мен.