На С. Г.
Някой ден... щом се ти събудиш
от другата страна преминал,
и като сламка се пречупиш -
познай... Животът ти е кимнал...
Вечността е твойта сцена,
равните на теб приела,
лятна, на брега, солена,
в хор със ангели запели.
А сега - не спирай, късай струни!
Плодовете тук прибирай.
Сред овации безумно-бурни,
ти Живота... аплодирай!
© Иван Димитров All rights reserved.