Feb 24, 2008, 1:59 PM

От дума на дума...

  Poetry
876 0 12

От дума на дума...

Едната дума другата повлича -

така поне съм чувала да казват.

И с мен това се случва, не отричам,

и затова започвам да приказвам.

Едно твърдение прочетох вчера -

"тъгуващите хора са добри."

Не мисля, че това е много вярно -

и лошите тъгата ги лови.

Пред болката сме равни всички ние -

добри и лоши, стари и деца.

В различна степен болката си крием,

понякога обзема ни тъга.

И всеки, мисля, имал е моменти,

в които се е чувствал натъжен.

Тъга и доброта не са близнаци -

това, разбира се, е според мен.

Отделен е въпросът философски

кои са лоши и кои - добри...

Което е за мен добро навярно

ранява друг и... ще го натъжи... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • кои са лоши и кои - добри...
    Което е за мен добро навярно
    ранява друг и... ще го натъжи...

    БРАВО!!!
  • Благодаря ти, Мишонче, за диалога, който се получи - наистина! До скоро, може и по други поводи и произведения...Поздрави от мен!
  • Да, с последното съм повече от съгласна.
    Източните изповядват философията, ча няма добри и лоши хора, има съвместими и несъвместими. И затова не се наемам да споря, мисля, че етикетите "добър" и "лош" ги лепим по-скоро по инерция, отколкото по някаква вътрешна убеденост.
    Иначе бих си говорила дъъъълго с някого по тази бездънна тема, но не и да споря. Изобщо харесвам и уважавам твоя позитивизъм!
  • А що е то изобщо "лош човек"? Аз не мога да лепна някому подобен етикет - лошият за мен може да е много добър за някой друг. И това, че някой не би могъл да приеме като своя нечия чужда болка - прави ли го непременно лош? И обратното - това, че ще каже някой "ужасно е, съжалявам много!" - прави ли го добър? Не мисля...За мен по-ценното е не да съжаляваме, а да помогнем, ако ни позволяват силите -с каквото можем, естествено. Но това, разбира се, е моето мнение - правилно или не ...
  • Лошите хора също тъгуват, но може би когато те са наранени, дали могат да изпитват тъга за някой друг? Дали могат да приемат проблемите на другите като свои?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...