От какво си изграден

Ти си красотата на деня.

 --

Ти си ароматът на градина с пролетни цветя.

Кажи къде е тя, за да мога в него да се потопя.

Ти си поля от четирилистна детелина,

кажи къде са те, за да си откъсна една.

Ти си лъчи от слънчевата светлина,

кажи къде грееш, за да си открадна късче топлинка.

Ти си лекота, нежен вятър, който ме повява в летен ден.

Може би си с мен.

Може би.

Може би.

Където и да си... някой нещо ти шепти –

заслужаваш своя ден, дори когато си без мен...

заслужаваш своя ден, дори да си без мен...

заслужаваш своя ден винаги.