... от коя страна на вратата съм...
... от коя страна на вратата съм или:
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява.
Сбрала свян на хиляда девици.
Нощем чезна. И изсветлявам.
Неоткрита сред ласки.
И сред пустини.
По косите – тъги и вопли.
Зеленея в гледеца на бедуина.
Очакваното? Врата не захлопвай.
Сея пясък. Немирен и остър.
И люлея безсънни глухарчета.
По клоните ми – оазис за косове.
И милея. Наречено старче.
След безчетни лета се завръщам.
И дланта си пред тебе отсичам.
Вече стара. Невърбово кръшна.
Що ми е нежност?
Без неговото обичане?
© Таня Георгиева All rights reserved.
