Apr 28, 2015, 9:37 PM

От мама

  Poetry » Other
1.5K 1 11

Ей го пътя ти, мое момиче,

той е мамещ, широк, тъй голям.

Хайде тръгвай, ту бавно, ту тичай,

но не спирай, така е - аз знам.

 

Хайде тръгвай, назад не поглеждай,

аз съм тук и след теб ще вървя.

Ти ми вярвай и поглед не свеждай,

ще ви пазя вас, мойте чеда.

 

Но не вярвай, че вече ме няма,

моят поглед е винаги с теб.

Ще те варди от зло и измама,

ще се радва на твоя късмет.

 

Хайде тръгвай ти, мое момиче,

виж, над пътя ти грейва дъга.

Усмихни се, живей и обичай

и не утре, а тук и сега.

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се на добрите думи!
    Благодаря!
  • Вълнуващо...
  • Прекрасно е!!!
  • "Хайде тръгвай ти, мое момиче,
    виж, над пътя ти грейва дъга.
    Усмихни се, живей и обичай
    и не утре, а тук и сега."
    --------------------------------------
    Силно въздействаща, оригинална и талантливо сътворена
    поетична изповед с прекрасно послание! ПОЗДРАВИ!
  • Обично и много топло стихотворение!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...