От мен на парсек, сякаш че градът е
Рисува ми септември пъстър свят
катери се по тънките върхари,
боички пръска той, където свари,
свирука си и весел, и благат.
Над мене златни дъждове валят,
гората шепне приказките стари
и сто врабци си имам за другари,
а нощем сови в звезден необят.
От мен на парсек, сякаш че градът е,
щом тръгна – стихва вятърът смълчан
и свежда къщичката взор размътен.
Стои септември, като истукан.
Мълчи, а зная – любовта ни път е,
обича ме. И трезвен, и пиян...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
