От много хубост...
Tя е млада и страстна, и хубава. Толкова хубост!
Подир нея и младо, и старо си губи ума.
Даже вятърът сменя посоката своя и хуква –
да погали косите ù с огнена ласка на мъж.
Тя е горда. И вярва във своята вечна победа.
Всички туй ù внушават – мечтите ù нямат предел.
И не вижда, не чува как времето тайно я следва;
неусетно и сигурно нейната хубост краде.
Няма кой да ù каже, ни кой – гордостта ù да скърши.
(Тези властни очи вледеняват днес всяка любов.)
А е знайно за всички, че тази пътека ще свърши
и каквото ще бъде нататък, решава го Бог.
© Елица Ангелова All rights reserved.
