От морска гледна точка
Мерси на случая, мерси.
Не е по моя джоб, но
доведох думичките си
в морето да се цопнат.
Забравили го бяха те.
И то ги позабрави.
Но аз го помня. От дете.
И отпреди тогава.
– Лекува – рекох им, – с едно
лекарство, но без грешка.
А те се смеят: – Ха дано
и твоята болежка!
Не ти е много, седем дни.
Но все пак е отсрочка,
ми викат: – Я се погледни
от морска гледна точка.
И, ако можеш, остани
безсъние и мил сън.
Като морето. Отстрани.
Като отделен смисъл.
И думичките: цоп, цоп, цоп!
И – цооп! – една голяма.
Земя, море и небосвод.
И болката я няма.
© Райчо Русев All rights reserved.
