От мъжка гледна точка
Ще я забравя, тя ще ме забрави.
Навярно ще изминем дълъг път,
научени да мразим, че сме прави
в раздялата и болката до смърт.
Защото има невъзможни срещи,
в които дяволски от страст гориш
и плащаш абсолютните си грешки
със всички синоними на "боли".
А любовта ще стане непотребна
и ще потърся следващия бряг
преди да я помилвам за последно.
Накрая следва къс сюжет за Ад,
където искам да оставя спомен...
... мъжът единствен да съм, при това.
Да съм усещането ѝ за корен.
За гръм! За власт! За въздух! И вода...
... след мен и обич да не ѝ достигне ,
но обещавам си да се смиря...
И знам, накрая всичко ще отмине,
но тя ще е оставила следа...
Жени Иванова,
идеята: "Недописани писма", разказ от Мариана Бусарова
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!
Поздрави, Жени! -
Гласът на егото и желанието да е единствен не прощава. Особено когато тя е едниствена за него. Браво, Жени!
-
Поздравления!
-
Щом ще е оставила следа... е добре! Понякога спомените са много по-ценни от... настоящето! (
) -
"Да съм усещането ѝ за корен.
За гръм! За власт! За въздух! И вода..."
Как само си го уловила! Точен изстрел! Браво! -
Жаки, благодаря ти, зарадва ме с този коментар... то е ясно, че "мъжката гледна точка" има всички нюанси на женското усещане за случващото се но... така се случи, че го написах... Много ме зарадва, да знаеш
-
Интересна е тази мъжка гледна точка -
"За гръм! За власт! За въздух! И вода..."
Точно!
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Васко, понякога човек и не иска да помни.
Вяра, радвам се, че сте били тук!
Вики, винаги ме радват коментарите ти! Благодаря ти!
Ники, благодаря ти за Любими и за добрите думи също!