От мъжка гледна точка
Ще я забравя, тя ще ме забрави.
Навярно ще изминем дълъг път,
научени да мразим, че сме прави
в раздялата и болката до смърт.
Защото има невъзможни срещи,
в които дяволски от страст гориш
и плащаш абсолютните си грешки
със всички синоними на "боли".
А любовта ще стане непотребна
и ще потърся следващия бряг
преди да я помилвам за последно.
Накрая следва къс сюжет за Ад,
където искам да оставя спомен...
... мъжът единствен да съм, при това.
Да съм усещането ѝ за корен.
За гръм! За власт! За въздух! И вода...
... след мен и обич да не ѝ достигне ,
но обещавам си да се смиря...
И знам, накрая всичко ще отмине,
но тя ще е оставила следа...
Жени Иванова,
идеята: "Недописани писма", разказ от Мариана Бусарова
© Jasmin All rights reserved.
)