Нощта пак спусна
кадифено синята завеса.
Рой звезди
мънистено се разпиляха,
вятър нежно ги погали
и те по петолинието лунно
заискряха.
Редят се мелодично,
хармонично се преплитат,
танцуват,
загадъчно примигат -
мелодия магична
сътворяват,
като сбъднати мечти
в очите засияват.
Ще ми я изсвириш ли -
от дългото мълчание,
забравих май
да пея...
© Ласка Александрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
