Jun 17, 2015, 1:26 PM

От обич 

  Poetry » Love
335 0 2

 

 

От обич

 

Сега се гледаме накриво...

Ти искаш пак да си над мен.

И двамата крещиме диво...

И аз почти съм и разярен!

 

Това в живота ни се случва.

Прескачат острите слова

Гневът ни разума изключва.

Ще го обмислим след това!

 

Сега в разгара на кавгата

припомняме си сто неща.

И вкопчени така в борбата

изгаряме се във пещта.

 

Със теб живеем "сто" години.

Не само щото се търпим...

Кавгата скоро ще премине,

а любовта ще задържим!

 

Аз знам и ти, че ме обичаш,

тъй както те обичам аз.

Кавгата ни туй не отрича.

И "злото" не остава в нас!

 

Живота в спорове минава.

Но чувствата остават в нас!

И за позор или за слава

любовта е все на власт!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасна и дълбоко искрена творба, която ме трогна!В кое ли семейство
    не гостува тази гостенка - кавгата, но след нея любовта става по-богата. Поздрав от мен и Светъл ден, Христо!
  • Хареса ми Христо, че любовта остава винаги на власт! Всекиму такава господарка!
    Библията казва "слинцето да не залязва в разгневяването ви".
    Но щом сте от години заедно, явно при вас е така.
    Поздрави!
Random works
: ??:??