От обич
От обич
Сега се гледаме накриво...
Ти искаш пак да си над мен.
И двамата крещиме диво...
И аз почти съм и разярен!
Това в живота ни се случва.
Прескачат острите слова
Гневът ни разума изключва.
Ще го обмислим след това!
Сега в разгара на кавгата
припомняме си сто неща.
И вкопчени така в борбата
изгаряме се във пещта.
Със теб живеем "сто" години.
Не само щото се търпим...
Кавгата скоро ще премине,
а любовта ще задържим!
Аз знам и ти, че ме обичаш,
тъй както те обичам аз.
Кавгата ни туй не отрича.
И "злото" не остава в нас!
Живота в спорове минава.
Но чувствата остават в нас!
И за позор или за слава
любовта е все на власт!
© Христо Славов All rights reserved.
