Feb 5, 2008, 11:47 AM

От обич

  Poetry
842 0 12
  Не трябваше? Да, трябваше! Нали?Да се пресича твоят път със моя,годините минаваха - доризабравила бях всичко твое.
Не чаках теб, не чаках любовта,в мен сякаш всичко бе заспало.Едно момче в спомена живяи избледня във снимка овехтяла.
А после във очите му видяхтакава светлина, че ме запалине помня как, но просто изгоряхи вече нямаше за мен забрани.
Превъхнах се във птица без крила,летях от обич, дръзко, непонятнодостигнах даже тази висота,която бе за мене необятна.
Обичам те като за първи път,живея, за да бъда пак до тебе -годините стремително летят...Спри, моля те, не бързай, време!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...