genkaivanova (Генка)
102 2017
Feb 5, 2008, 11:47 AM

От обич 

  Poetry
703 0 12
 
Не трябваше? Да, трябваше! Нали?
Да се пресича твоят път със моя,
годините минаваха - дори
забравила бях всичко твое.

Не чаках теб, не чаках любовта,
в мен сякаш всичко бе заспало.
Едно момче в спомена живя
и избледня във снимка овехтяла.

А после във очите му видях
такава светлина, че ме запали
не помня как, но просто изгорях
и вече нямаше за мен забрани.

Превъхнах се във птица без крила,
летях от обич, дръзко, непонятно
достигнах даже тази висота,
която бе за мене необятна.

Обичам те като за първи път,
живея, за да бъда пак до тебе -
годините стремително летят...
Спри, моля те, не бързай, време!!!

© Генка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??