Не трябваше? Да, трябваше! Нали?Да се пресича твоят път със моя,годините минаваха - доризабравила бях всичко твое.
Не чаках теб, не чаках любовта,в мен сякаш всичко бе заспало.Едно момче в спомена живяи избледня във снимка овехтяла.
А после във очите му видяхтакава светлина, че ме запалине помня как, но просто изгоряхи вече нямаше за мен забрани.
Превъхнах се във птица без крила,летях от обич, дръзко, непонятнодостигнах даже тази висота,която бе за мене необятна.
Обичам те като за първи път,живея, за да бъда пак до тебе -годините стремително летят...Спри, моля те, не бързай, време!!!