От обич ще преглътна тишината
От обич ще преглътна тишината,
като огромен залък твърд и сух.
Все някой плаща някога цената
за изпитанията с влюбен дух.
Не искам ресто, нищо и в замяна -
от обич ще преглътна тишината.
И в тъмната страна, и да остана,
със светлата към теб ще е Луната.
И в бурни облаци, и без дъгата
сърцето мое, мила да линее -
от обич ще преглътна тишината,
че неугасващ лъч за теб копнее.
Да си щастлива, с вяра и с надежда
това е мисията на душата
и за да пея пак за теб, изглежда...
от обич ще преглътна тишината.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
The work is a contestant:
