Срещнах, случайно,
по пътя си, мъж.
Висок бе,
наперен и снажен.
Очите му - бури,
напомяха дъжд,
а погледът - тъмен и влажен.
Срещнах го, без да го търся, изобщо.
Нито с очите си, ни със сърцето.
(Двете ми, нямат си нищичко общо.)
Едното, назаем, от някой, е взето.
Ще питаш, читателю, дали съм се спряла, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up