Jul 23, 2021, 7:13 PM

От Светлата страна

863 5 4

"Бъди... от Светлата страна!"-

така ми пожела приятел.

Приех словата със душа.

Реших. Животът щом е кратък

каквото и да поднесе,

приемам ли го със усмивка,

във шепите като дете

кълбо светлинно ще поискам,

със жар добро да ми дари

и вяра, че сърцето може

дори в тъма да възцари

мигът-любов... от Бог заложен.

И този миг да завърти

вселената в магийни люлки,

та трепкащите там звезди

да грабнат щурчови цигулки,

и после с нежен реверанс,

даряващ тази нощ с целувки,

вълшебно като в стар романс,

в душата заблестят светулки.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • и вяра, че сърцето може
    дори в тъма да възцари
    Светла и чиста поезия! Благодаря!
  • Харесва ми, с положителната си нагласа! Поздравления, Таня!
  • Светулчена поезия! Споделената твоя житейска философия и нагласа много ми допада, Таня, но трудно се постига, ти го знаеш. Творбата ти е изстрадана и достойна за респект. Поклон пред силата и красотата на духа ти!
  • Какво красиво стихотворение, за добро утро! Благодаря за хубавото усещане!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...