От сянката на онзи час
От сянката на онзи час,
когато нещо се прекърши,
когато всичко между нас
предрече ранния си свършек,
разбрах, че всъщност е била
заблуда моята наивност,
как дава любовта крила,
и че е топла и красива.
Открих, че болката е лек,
но първо трябва да е рана.
Че щастието на човек
е в битка с неговия разум.
И може би не ми личи,
че вътрешно съм на парчета –
не виждат хорските очи
как даденото е отнето.
И няма как да разберат –
добре прикрит е ножът остър.
Ще трябва да се зададат
разкъсващите ме въпроси
от ъгъла, през който аз
преминах тихата алея
и сянката на онзи час,
когато те видях до нея.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Или поне не от днешни дни. Бъдете здрави!
