От сън прекрасен породени...
ОТ СЪН ПРЕКРАСЕН ПОРОДЕНИ...
В леглото лягам и заспивам,
унесена във сън дълбок.
Луната светлина разлива
в прозореца ми бял, широк.
По сребърни лъчи изпраща
вълшебна, приказна кола
и нежно за ръка ме хваща
със нея аз да полетя.
Излитаме със страшна сила,
препускат лунните коне.
Под нас земята се разстила
като рисунка на дете.
И музика се чудна лее,
бълбукаща от извор чист,
и вятърът край мен лудее,
сияе взорът ми лъчист.
Където поглед да отправя -
все светлина и красота!
Смутена, питам се накрая
не е ли приказка това?
И изведнъж - страхотен трясък
раздира нощната тъма.
Светкавица със огнен блясък
ли бе наистина това?
Събуждам се и се оглеждам.
Спокойно, тихо е навън.
Към стаята след туй поглеждам -
оттам дошъл е този звън.
На пода вазата строшена
е станала на стъкълца.
Към мен се взира удивена
със хилядите си лица.
Събирам стъкълцата малки,
унило впила поглед в тях.
Ах, как боли и колко жалки
мечтите ми са в този час.
От сън прекрасен породени,
живеем с хубави мечти.
Но от живота поломени,
парченца сбираме, уви!
© Анка Келешева All rights reserved.
