Ще чакам в съня ми да дойдеш
по пътя, осветен от звезди,
и песен тиха в нощта да запееш,
голямата мъка от мен да разсееш.
Тъжно е, когато в нощта съм самичък
и няма кой да стопли моето сърце,
но винаги човек в сърцето си носи
топлина към когото обича.
Ще чакам по звездния път да се върнеш,
живота суров с любовта си да победим,
и пак ще сме двамата щастливи,
забравили раздялата през изминалите години.
© Анка Александрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
