ОТ ТРЪБИТЕ КЪМ ПОВЪРХНОСТТА
Аз мразя болката,
но тя ме обича,
тя ме издирва,
а аз я привличам!
Аз съм едно хапче -
успокоително!
Всеки от вас ме сдъвква на прах
и аз се разтварям,
опъвайки примка
около шията
на всяка
съвсем съвсем нетърпима тъга!
Вие сте сини,
толкова стъклено сини,
че на морския фон
сте напълно прозрачни!
Търсиш упойка
и идваш при мен,
но твоята болка убива и двама ни!
Ти каза и излъга
усети и разбра,
че препятствия има
и едно от тях е
липсата на смисъл
в моята съдба!
Тъкмо щях да напусна
този изкуствен живот,
бях на косъм от смъртта,
когато ти ми предложи
план за БЯГСТВО
от реалността...
Отровата е сладка,
но болката е горчива
аз искам отрова без болка,
аз искам упойка,
която трае безкрайно
и която превръща
горчивите спомени
в сладки мечти!
Те държат главата ми здраво,
в едната ръка - гвоздей,
в другата - чук!
Удар след удар
пробиват
и чувствам отново металния звук!
В ада са стиснали зъби
и адски се молят за мене сега!
В рая умират
повторно в молитви,
надеждите спират,
защото разбират,
че няма ефект
от тези слова!
Чувам шум!
Чувствам шум!
Оркестърът свири симфония в черно
име тя има, има и ноти,
това е симфония
с име "АГОНИЯ"!
Всички се смеят,
смеят се в хор,
смеят се някак учтиво,
смеят се на едно плашило...
Всички сте гарги,
защото плашилото не е за смях,
плашилото трябва да плаши -
учтиво!
Изкачих стъпалата,
повдигнах капака,
изгасих звездите
и изгорях в космоса -
там, където
свършваше тунела...
но тя ме обича,
тя ме издирва,
а аз я привличам!
Аз съм едно хапче -
успокоително!
Всеки от вас ме сдъвква на прах
и аз се разтварям,
опъвайки примка
около шията
на всяка
съвсем съвсем нетърпима тъга!
Вие сте сини,
толкова стъклено сини,
че на морския фон
сте напълно прозрачни!
Търсиш упойка
и идваш при мен,
но твоята болка убива и двама ни!
Ти каза и излъга
усети и разбра,
че препятствия има
и едно от тях е
липсата на смисъл
в моята съдба!
Тъкмо щях да напусна
този изкуствен живот,
бях на косъм от смъртта,
когато ти ми предложи
план за БЯГСТВО
от реалността...
Отровата е сладка,
но болката е горчива
аз искам отрова без болка,
аз искам упойка,
която трае безкрайно
и която превръща
горчивите спомени
в сладки мечти!
Те държат главата ми здраво,
в едната ръка - гвоздей,
в другата - чук!
Удар след удар
пробиват
и чувствам отново металния звук!
В ада са стиснали зъби
и адски се молят за мене сега!
В рая умират
повторно в молитви,
надеждите спират,
защото разбират,
че няма ефект
от тези слова!
Чувам шум!
Чувствам шум!
Оркестърът свири симфония в черно
име тя има, има и ноти,
това е симфония
с име "АГОНИЯ"!
Всички се смеят,
смеят се в хор,
смеят се някак учтиво,
смеят се на едно плашило...
Всички сте гарги,
защото плашилото не е за смях,
плашилото трябва да плаши -
учтиво!
Изкачих стъпалата,
повдигнах капака,
изгасих звездите
и изгорях в космоса -
там, където
свършваше тунела...
© Икабод Крейн All rights reserved.
