От твоя плам не се лиших
За теб написах вчера стих
и прекалено бе красив.
От него бях, за миг, щастлив,
но прости!... Аз го изтрих.
" Защо? " ще питаш... Тъй реших -
след съвършенство следва срив.
За теб написах вчера стих.
Усетих, че ще бъда тих.
Върхът е твърде горделив
и в неговия плен фалшив
ще ме погали вятър лих.
За теб написах вчера стих.
За теб написах вчера стих
с чаровни думи, сполучлив.
И любовта ми бе мотив,
душа изцяло ти открих.
И не, че сбърках, че сгреших -
стихът изчезна мълчалив.
За теб написах вчера стих.
В забравата ли отклоних
най- силният си лъч светлив?
О, той ще бъде търпелив.
От твоя плам не се лиших
и днеска ти написах стих.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
