Feb 6, 2009, 10:13 PM

От високо 

  Poetry » Other
661 0 7
От високо
Протегнала ръчичките нагоре -
стигаха до кръста на бащата -
се молеха очичките без говор:
"Вдигни ме, татенце, на рамената."
Светът, видян от толкова високо,
от бащините силни рамена,
така бе днес красив и необятен
за малката принцеса на деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??