От време оно
Доброто живее у нас всеки миг,
от погледа първи, от първия вик
То свързва сърцата в свещено гнездо,
тъкано години с кармично везмо.
То дъх е на пролет в арктически студ,
живее в сърцата - чист изумруд.
Доброто не спори, не търси слава,
единствено може добро да създава.
И в мрака то пали малка искрица.
пробужда духа в непорочна зеница.
Доброто е път, по който вървим,
на своята орис да устоим.
Доброто теши и душата лекува,
няма цена, но прескъпо струва.
То песен е птича в зелена корона,
извор кристален, препускащ по склона.
Доброто е святост в очи озарени,
в думите нежни, но не примирени.
Доброто расте като старо дърво,
с корени здрави от време оно.
© Златка Чардакова All rights reserved.
