От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите,
засяващ семената за вълшебен хляб,
разнищващ отвътре напълно душите…
От вятъра… да, сигурно от вятъра
понякога повдига се завесата
и оттатък видимото поглеждаш пак…