Отчаяние

Jan 16, 2009, 12:06 PM

Poetry

1014 1 4

Безкрайно скитам се в небитието,

отхвърлен от всичко и от всеки.

Мечти непостигнати, върхове непревзети,

а надеждата е толкова далеко.

Вървя си пак по същите пътеки,

до болка познати и от сълзи пропити.

Сърце разкъсано, обгърнато в омраза.

Душа почернена, изгаряща на клада.

Съзнание забулено в ярост,

вървя и проклинам си съдбата.

Потъвам бавно, не виждам вече светлината. Потъвам надълбоко в бездната на самотата.

Без утеха, не усещам вече на слънцето лъчите, крещи ми се, но нямам сили вече и да викам.

Стоя смирен и моля се да дойде рая,

избавление да видя, на болката да сложа края.

Но дори и смъртта не ме желае вече,

живея ей така, дори на себе си да преча.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miloto87 (Красимира Пеева)

2009-11-24T02:27:33+02:00

mnogo hubavo ;(
Sweet_D3ViL (Стоян Керанов)

2009-01-17T09:15:16+02:00

Мила това стихче не е писано от мъка или отчаяние. В момента съм най-щастливия човек на света,просто така си ме кефи да пиша.Спокойно за сега бъдещето ми е доста светло.
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-17T01:39:54+02:00

олелей!
заболяха ме очите.
sunshine_93 (Мила)

2009-01-16T17:32:46+02:00

недей така Стояне!Гледай малко по-оптимистично на живота.Един ден ще се появи някой на който да си му нужен,а може би има такива за който ти си светът,но дори и не го знаеш!Огледай се! Късмет и продължавай все така...