Отдаване 2
Обладай ме диво, необмислено.
Превърни желанието в лава.
Похотта ти – жива като истина -
нека ме гори и заслепява.
Да избухват огнени сияния
върху нажеженото ми тяло,
полужива, с девствени стенания,
да се гърча от екстаза цялата.
Не гадай тревожно дните бъдещи.
И недей се пита докога
ще съм твоя - стенеща и тръпнеща -
влажна като есенна трева.
Няма да угаснат тези мигове,
в тялото оставили следи.
Споменът за тях дори ми стига –
той над нашата любов ще бди.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
