Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед!
И вричахме се във вечната любов!
А молехме се дано не бъде ден последен!
Но казарма, забрава, непотърсен зов!
Проверка ли ни пусна времето!?
Защо допусна да изневерим
на своята любов и чест, където
до края на живота си няма ...