ОТДАВНА

4.08.2007 г., 12:25 ч.

Поезия

5.0 / 3

581 0 5

Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед!
И вричахме се във вечната любов!
А молехме се дано не бъде ден последен!
Но казарма, забрава, непотърсен зов!
Проверка ли ни пусна времето!?
Защо допусна да изневерим
на своята любов и чест, където
до края на живота си няма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Аз лъжецът
Просто отново вали...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...
Преодоляване на страха

Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
Август

От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...

Още произведения »