Отдавна не сънувам...
Отдавна не сънувам твоя лик,
дори забравих как ли си изглеждал,
когато ме целуваше във онзи миг
и вричаше ми се във обич нежна.
Да те забравя, молех със душа,
с която някога от Бога те изпросих.
И трих със сълзи от сърцето любовта,
която ти с лъжите си отрови.
Да, случи ми се друга, по-добра,
и замених те с друг, когото исках.
Но времето не заличи в страстта
изпитото със теб горчиво вино.
Не те намразих, просто не можах.
Остана ми от спомените само болка.
Отмина времето, когато те шептях
и молех във съня си да те върна.
Но някой в чашата отново ми доля
от спомена, напомнящ твойто име.
Разби се във сърцето ми вълна,
прииждаща със пясъка в очите...
дори забравих как ли си изглеждал,
когато ме целуваше във онзи миг
и вричаше ми се във обич нежна.
Да те забравя, молех със душа,
с която някога от Бога те изпросих.
И трих със сълзи от сърцето любовта,
която ти с лъжите си отрови.
Да, случи ми се друга, по-добра,
и замених те с друг, когото исках.
Но времето не заличи в страстта
изпитото със теб горчиво вино.
Не те намразих, просто не можах.
Остана ми от спомените само болка.
Отмина времето, когато те шептях
и молех във съня си да те върна.
Но някой в чашата отново ми доля
от спомена, напомнящ твойто име.
Разби се във сърцето ми вълна,
прииждаща със пясъка в очите...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
