Отдавна непознат
Променен е образа ти
до погубване.
Човешкият на дъното
на чашата почива.
Това лице
как мразя до безумие.
Не на човек,
а на демон си, от алкохола, заприличал.
Очите ти...
Очите - кървави и мрачни,
събрали цялата омраза на света.
Гледам те, а погледа убива,
изпива силата в последната сълза.
Всички светли чувства ти погуби,
живота ми - бутилка във стена разби.
В най-хубавите ни години
с чашата да бъдеш предпочете.
Любовта ни - фас във пепелника загаси.
Но тази нощ,
във моя дом не смей да влезеш.
Отдавна непознат си ти
за него и за мен.
Където бил си досега
и цял живот -
отивай.
На твоята изгора
без задръжки се отдай.
Бъди проклет и стой в калта,
на воля и до дъно ти живота си прахосай!
На всички жени, затворени в ада на бутилката.
© Гергана All rights reserved.
