Отдавна татко си замина
Отдавна няма разум, нито съвест,
достойнство, чест не са му вече бреме,
понякога върви до мен навъсен
и тихичко мърмори – губиш време.
Напомня ми за бъдещи проблеми,
разказва ми за свойте неудачи,
за кратко във съня ми ще приседне,
а после дълго кара ме да плача
от отчаяние, че липсва ми опора,
а той изисква толкова от мене,
наоколо е пълно с живи хора,
на кой му трябват моите проблеми.
Понякога нарочно ме нервира,
посочва безпощадно мойте грешки,
след туй ми се усмихва мълчаливо
и тупа ме по рамо най-човешки.
Той винаги върви до мен безплътен,
случайно все е с старите си дрехи,
не ме оставя и за миг безпътна
и радва се на моите успехи.
© Ивон All rights reserved.
