По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар,
а пък душата в багрите ликува...
Прости ми, есенно-красив пожар,
че в нощите със тебе не будувам.
Но ме опива ромонът от чистите сълзи
на твоите небесни водопади.
Отдъхнало от лятото, сърцето ми днес спи,
в очакване на следващото лято…
© Криси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
