По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар,
а пък душата в багрите ликува...
Прости ми, есенно-красив пожар,
че в нощите със тебе не будувам.
Но ме опива ромонът от чистите сълзи
на твоите небесни водопади.
Отдъхнало от лятото, сърцето ми днес спи,
в очакване на следващото лято…
© Криси All rights reserved.