По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар,
а пък душата в багрите ликува...
Прости ми, есенно-красив пожар,
че в нощите със тебе не будувам.
Но ме опива ромонът от чистите сълзи
на твоите небесни водопади.
Отдъхнало от лятото, сърцето ми днес спи,
в очакване на следващото лято…
© Криси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
