По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар,
а пък душата в багрите ликува...
Прости ми, есенно-красив пожар,
че в нощите със тебе не будувам.
Но ме опива ромонът от чистите сълзи
на твоите небесни водопади.
Отдъхнало от лятото, сърцето ми днес спи,
в очакване на следващото лято…
© Криси All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
