Jan 1, 2010, 2:58 AM

Отговор

  Poetry » Love
543 0 0

 

                       Отговор


О-мразата не е  градивно чувство и
Б-ез  любов душата бавничко умира.

И-грата с огън е изкуство, ала

Ч-овешкото сърце  гори, гори... и спира!

А-ко под пламъци  на миналото овъглено

М-агичното  вълшебство днес открием,


Л-юбов  в сърцето ми сломено ще

И-ма ли, та спомените да изтрие?

 

Т-ъгата и  горчилката  да заличи?

Е-два го вярвам, но кой знае... може би...

 

 

Камелия Н.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...